История

Разрастването на болницата дава възможност за бързо увеличение на легловия фонд: – през 1951 г. – 200 (двеста) легла; – през 1959 г. – 300 (триста) легла; – през 1968 г. –445 (четиристотин четиридесет и пет)легла. Максимума на легловия фонд е достигнат през 80-те години, когато броя на действително разкритите болнични легла достига до 1200 (хиляда и двеста). Паралелно и постепенно нараства броя на висшия и среден медицински персонал. До 1979 г. броя на лекарите достига 136 (сто тридесет и шест), а на медицинските сестри 311 (триста и единадесет). Поради нарасналите нужди от среден медицински персонал, през 1951 г. в Благоевград се открива Средно медицинско училище за обучение на медицински сестри и фелдшери. Първият директор на медицинското училище е Д-р Борис Ризов, а като преподаватели се изявяват всички водещи специалисти от болницата. По-късно училището прераства в Медицински колеж за подготовка на специалисти по здравни грижи. Успоредно с разрастването на болницата се повишава и квалификацията на медицинския персонал. Профилирането на специалистите дава възможност за разкриване на нови отделения по различни профилни медицински специалности. През 1973 г. се създава Ревмокардиологично отделение, през 1981 г. – Урологично отделение, през 1984 г. – Гастроентерологично отделение. “МБАЛ – Благоевград” АД е създадена през 1941 г. по инициатива на д-р Никола Тасев. Първоначално е била изградена като изолаторно помещение за лечение на инфекциозно болни с 5 (пет)легла и 4 (четири) членен персонал, състоящ се от двама лекари, една самарянка и една болногледачка .В годините „МБАЛ – Благоевград” АД се утвърждава като лечебно заведение с областен и междуобластен характер, обслужващо населението от Благоевградска и Кюстендилска област. През месец август 1945 г изолаторното помещение прераства в районна болница сьс 70 (седемдесет)легла, разположени в 2 (две) отделения и 1 (един) сектор: – Вътрешно отделение с инфекциозен сектор; – Хирургично отделение. Медицинският персонал по това време се състоял от четирима лекари и три медицински сестри. Пьрвия главен лекар на болницата е д-р Никола Тасев,който сьщевременно е бил и околийски лекар в гр. Благоевград (тогава Горна Джумая). През 1946 г се открива поликлиника, разположена в четири стаи на частна къща и обслужвана от един лекар (д-р Георги Тишинов) и един фелдшер. През 1948 г. болницата е утвърдена, като „Окръжна болница” с увеличение на легловия фонд до 130 (сто и тридесет) легла и допълнително разкриване на още 3 (три) отделения: – Детско отделение; – Акушеро-гинекологично отделение; – Ушно-носно-гьрлено отделение. Медицинският персонал в болницата е увеличен до девет лекари и четири медицински сестри. През 1951 г. в структурата на „Окрьжна болница” – Благоевград се откриват онкологично и кожно-венерологично отделение, които по късно се отделят като диспансери. През 1954 г. е построен нов павилион за базиране на Инфекциозно отделение, а през 1956 г. е надстроен основния (първоначален)корпус на болницата. По-кьсно били построени още два павилиона, стопанска сграда и нова поликлиника. Постепенно се оформя павилионния тип на болницата. През 1966 г. болницата е утвърдена като „Първостепенна окръжна болница”, а през 1989 г. като „Обединена районна болница”. На 01.06.1999 г. в изпълнение на ПМС № 103 / 31.05.1999 г., болницата е преструктурирана и разделена на „Районна болница” и „Амбулаторно-поликлинично здравно заведение”. През 2000 г. със заповед на министъра на здравеопазването „Районна болница – Благоевград” се преобразува в „Многопрофилна болница за активно лечение – Благоевград” АД. По силата на съдебно решение № 3473 / 05.09.2000 г. лечебното заведение е регистрирано в търговския регистър на Благоевградския окръжен съд. През 1985 г. се построява нова Обединена Районна поликлиника, с модерно оборудвани кабинети и възможности за морфологична и функционална диагностика. Открито е напълно обновено Отделение по образна диагностика, разполагащо с първия за областта компютърен томограф. Създава се единствения в Югозападна България – Център по нуклеарна медицина оборудван с модерна апаратура за радиоизотопна диагностика. През годините многократно е извьршвана оптимизация на легловия фонд.