Извлечение от Закона за здравното осигуряване
Чл. 37. Лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми, както следва:
1. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 1.07.2008 г.) за всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина - по 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната; лицата, навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете, заплащат сумата от 1 лев;
2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) за всеки ден болнично лечение - по 2 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не повече от 10 дни годишно.
(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм., бр. 120 от 2002 г., доп., бр. 17 от 2006 г., изм., бр. 46 от 2007 г., бр. 37 от 2008 г., в сила от 1.07.2008 г., доп., бр. 93 от 2009 г.) От заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; пострадали при или по повод отбраната на страната, ветерани от войните, военноинвалиди; задържани под стража лица, задържани на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи; задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник; медицински специалисти.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм., бр. 37 от 2008 г., в сила от 1.07.2008 г.) Лекарят, лекарят по дентална медицина или лечебното заведение издават на лицата по ал. 1 документ за заплатените суми.
(5) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2008 г., в сила от 1.07.2008 г., отм., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., нова, бр. 101 от 2009 г., в сила от 2.01.2010 г.) Разликата между сумата по ал. 1, т. 1, изречение първо и сумата по ал. 1, т. 1, изречение второ се заплаща на лекаря или на лекаря по дентална медицина от републиканския бюджет по ред, определен в наредба на министъра на финансите и министъра на здравеопазването.
Извлечение от Закона за здравето
Чл. 82. (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със:
1. медицинска помощ при спешни състояния;
2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., доп., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването;
3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г.) стационарна психиатрична помощ;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., изм., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г.) заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г.) медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването.
(2) Всеки български гражданин ползва:
1. ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им;
2. пълен обем от противоепидемични дейности;
3. достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми.
(3) Децата до 16-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
(4) Децата, настанени в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, имат право на безплатни медико-социални грижи.
(5) Дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от републиканския бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.